Колко от дохода отива за дългове всеки месец? DTI (debt-to-income) показва това като процент. Банките го преглеждат при потребителски кредит и ипотека, защото подсказва колко стабилно се плаща нова вноска. Калкулаторът работи с две полета, „Месечни задължения (€)” и „Месечен доход (€)”, след което връща резултат в проценти.

Калкулатор DTI

Резултатите от калкулатора са ориентировъчни и не представляват финансов или инвестиционен съвет.

Как да въведете правилните числа в калкулатора

В „Месечни задължения (€)” се събират всички договорени дългове, които имат фиксирана или минимална месечна вноска. Най-често това са минимални вноски по потребителски кредити, кредитни карти, лизинг, ипотека, овърдрафт (ако има изискуема месечна вноска), както и алименти.

От друга страна, разходи като храна, ток, вода, гориво и мобилни планове не се броят, освен ако не са част от договорен дълг. Калкулаторът измерва дълг, не стандарт на живот.

Най-честата грешка е да се сложат битови разходи в „задължения”. Това изкуствено вдига DTI.

В „Месечен доход (€)” обичайно се ползва брутен доход, но някои банки оценяват и нетен. По-важното е последователност, ако се смята с нетен доход, навсякъде да остава нетен. При доход 0 или отрицателен калкулаторът няма да изчисли резултат.

Бърза проверка преди „Изчисли”

  • Събрани ли са всички минимални вноски по кредити и карти?
  • Включени ли са общи дългове на домакинството, ако кандидатстването е заедно?
  • Една и съща валута (€) ли е използвана и в двете полета?
  • Реалистичен средномесечен доход ли е въведен при бонуси и сезонност?

Как се смята DTI и как да се тълкува резултатът в проценти

Формулата е проста: месечните задължения се делят на месечния доход, после се умножава по 100. Например, при задължения 850 € и доход 2 500 €, сметката е 850 / 2 500 × 100 = 34,00%. Калкулаторът показва резултата с два знака, което помага при сравнения.

Какво означава процентът на практика? Като общ ориентир, под 36% често се приема за по-комфортна зона. Между 36% и 43% вече е гранично и обикновено се гледат детайли като стабилност на дохода. Над 43% до 50% рискът от отказ расте, а над 50% сигнализира високо натоварване.

Все пак банките рядко обявяват твърди публични прагове. Освен DTI се проверяват кредитна история, спестявания, вид заетост и устойчивост на дохода.

Ориентирът 28/36, какво означава на практика

Правилото 28/36 е популярен ориентир: до около 28% за жилищен разход (ипотека или наем) и до около 36% за всички дългове общо. При доход 2 500 €, ипотека 650 € дава 26%. Ако други дългове са 200 €, общите задължения 850 € дават 34%. В местната практика по-често се гледа общият процент, не отделно жилищният.

Как да свалите DTI, когато процентът излезе висок

Когато DTI е висок, целта е да паднат месечните вноски или да се вдигне доходът. Работят няколко конкретни хода:

  • Погасяване на малки кредити първо, за да изчезнат цели вноски.
  • Рефинансиране, само ако реално намалява месечната тежест и таксите са ясни.
  • Спиране на нови покупки на изплащане и контрол над кредитни лимити.
  • Увеличение на дохода, чрез допълнителни часове или втори източник.
  • Отлагане на голяма покупка, докато процентът се подобри.

Практична цел за по-спокойно планиране е 30% до 35%, като ориентир, не обещание.

DTI калкулаторът дава бърза картина, но зависи от точните входни данни. Когато се въведат реалните „Месечни задължения (€)” и последователен „Месечен доход (€)”, натискането „Изчисли” показва процент, който се сравнява с ориентирите. После идва изборът, по-ниски вноски или по-висок доход. Редовната проверка преди кандидатстване за кредит помага за по-ясни решения и по-малко изненади.